Разказ за почистване на Рила 2004
Филка Секулова
ЕС "За Земята"

"Обикалям си с чувала около езерото и чичката, който се беше настанил наблизо ми вика:
- Стига вече с тоз боклук, бе! Тука е чисто, нищо няма.
А аз му викам:
- Длъжен съм да проверя. И си влизам в храста. И какво мислиш - събирам половин чувал плюс голяма тенекия от единия му клек."

Разказът на участник в акцията за почистване на Рила 2004 от боклуци е емблематичен за тазгодишната бригада, организирана от ЕС За Земята. Много туристи, хижари, инстанции и институции твърдят, че отпадъците в парка са незначителни и маршрутите са чисти. Подобно твърдение обикновено е базирано на концепцията, че ако е скрит сред морените или храстите боклукът изчезва. За зла тяхна участ, участниците в акция Рила 2004 имат друго виждане. Те търсиха отпадъците на местата, които обикновения турист не би погледнал и поради тази прочина попадаха на несметни залежи с боклук.

Може би най-отчайваща бе мизерията около светия Рилски манастир и т. нар. Кирилова (Партизанска) полята на 7 км над него. Опитът за почистването и бе направен след навалицата около Богородица на 15ти Август. След събраните 62 чувала от нескончаемите и лъскаво-смрадливи купища опаковки и пластмасови бутилки, стъкла, консервни кутии, памперси, легени, бирени каси, автомобилни гуми и масла товарени безразборно из горицата и рекицата на Кирилова поляна, или буферната зона на резервата, участниците бяха дълбоко отвратени от концепцията "излет сред природата" и територията в радиус 9 км от Манастира.

Хижа "Рибни езера" складираше отпадъците си в дълбока яма досами долното Рибно езеро. Контрастът между шарено-миризливата яма и синьото езерото отзад беше неотразим. Поляната един час под хижата, където свършва достъпния за автомобили път беше приведена в естествено-чист вид след доста усилия. Излежаващите се по нея палаткуващи авто-туристи получиха по стикер "боклука в раницата" и брошура с информация за периода на разпад на различни субстанции. Обикновено получателите отговаряха: "Ама, разбира се!" и "Ние сме съвестни туристи... по принцип" и на 5-10 метра от тях бяха разхвърляни фасове, пластмасови чашки и торбички и други хранителни останки.

Положението около хижа "Рибни езера" не бе по-слънчево. Въпреки твърденията на хижаря, че района е много чист, добре прикрита под големите листа до стичащия се от горното Рибно езеро поток, беше закътана обширна купчина метал, стъкло, производни на пластмасата, счупени чаши и чинии и всякакви останки от хранителни опаковки, начисляваща поне 2 тона отпадъци.

Заблатяването на езерата в региона бе белег на друга форма на замърсяване. Усилната употреба на перилни препарати предразполага развитието на растителната среда в езерата и съответно води до заблатяване. Сходна бе ситуацията и на хижа Грънчар, както и с повечето високопосещаеми езера, които подлежаха на чистене.

Често в резултат на бригадата хижарите преоткриваха своя район по отношение на замърсяемост. Някои научаваха за стари сметища, които не бяха забелязали до момента. По време на оборката около х. "Заврачица" бяха открити богати залежи на стъклени бутилки досами хижата. След осемнадесетия чувал хижарят отбеляза доволно: "Брей, ама аз много ракия съм изпил". Интересна находка от региона бе половин камион, който участниците извадиха от реката.

Отношението на туристите към усилната трудова дейност също се отличаваше с известна колоритност. Всички твърдяха, че са "примерни" и "не цапат" и отбранителната реакция сред повечето туристи не липсваше. Интересен е примера с групата здрави мъже в средна възраст, камофлажни дрехи и въдици, която една от групите на бригадата засече на полянка около х. Грънчар. "Браво, момчета. Ако не бяхте вие, планината щеше да заприлича на кочина.... Я вземете и нашите бирени кутии." След половин час, полянката където мъжагите се бяха разположили беше придобила вид на добре познатата гледка тип "столична градинка".

"Не можем да ги глобим. Нямаме никакъв статут" - споделя хижарката от "Грънчар" - "Виждам ги, че оставят отпадъците си на поляните около езерото и им правя забележка, но те ми викат - "Коя си ти да ми държиш сметка?"

За равносметка, в периода 15ти - 21ви август бяха събрани приблизително 7,5 тона отпадъци. Много от тях метал, стъкла, консервени кутии, пластмасови пособия, играчки, панделки, чинии, чаши, патрони, четки за зъби, гуменки и превръзки. Участваха около 100 души от цяла България, както и германци, холандци, словенци и поляци. Следва распространението на плакати из всички хижи по Националните паркове, фотоизложба и срещи с парковите дирекции за обсъждане на резултатите.

Акцията се осъществи с любезното съдействие на:
Алерт фонд , Трекинг БГ www.trekkingbg.com,
НП Рила, ПП Рилски Манастир, хижите Чакър войвода, Заврачица, Рибни езера и Грънчар.