Уважаеми госпожи и господа,

Гражданите на София, както и неправителствените екологични организации (НПО) с тревога следят развитието на проблема с отпадъците в столицата. С напредването на времето се затвърждава разбирането, че посоката , в която общината търси решението е погрешна. Затова ние, представители на долуподписаните НПО предлагаме да започнат консултации с всички заинтересовани страни с цел намирането на изход от кризата и на най-доброто дългосрочно решение на проблема.

Изразявайки подкрепата си за хората от Суходол, както и за тези които протестират срещу трите предложени площадки (Локорско, Сеславци, Кремиковци, Обеля, Надежда, Връбница и т.н.), заявяваме, че намираме за абсолютно недопустими опитите за противопоставяне между софиянци, както и намеците за използване на сила за осигуряване стартирането на инсталациите за пакетиране. Взимането на каквито и да е било решения засягащи бъдещето на софиянци без тяхното реално участие е абсолютно неприемливо.

Ние предлаганеме на Софийска община и на гражданите на София да се разработи и приеме стратегия за управление на отпадъците - "Нулеви отпадъци"- която дава възможност за устойчиво и дългосрочно третиране на битовите отпадъци на града. Смятаме, че е необходимо да се посочат ясно проблемите - сегашни и бъдещи, до които ще доведе настоящото предложение на общината:

1. Със закупуването на инсталации за балиране на отпадъците, се предопределят до голяма степен възможностите за последващо управление на отпадъците, а именно:

• Балираният отпадък трябва да бъде складиран някъде на първо време (временно депо за отпадъци). Площадките трябва да поемат обема на софийските отпадъци за 2-3 години, т.е. над 1 000 000 тона.
• Балираният отпадък може да бъде депониран в ново депо за битови отпадъци или изгорен в инсинератор (пещ за изгаряне). (Отбелязваме, че плазменото изгаряне също попада в графата изгаряне според европейското и българското законодателство)
• Балирането безвъзвратно предотвратява последващо сепариране, рециклиране и използване на ценните ресурси в отпадъка, защото полезните фракции ще бъдат вече надробени и смесени, което води до избор в дългосрочен план на инсталация за изгаряне или ново огромно депо за битови отпадъци;
• Никъде в световната практика балирането не се използва като основен метод за управление на отпадъците (дори и "временно");

Самият метод на балиране на отпадъците носи и следните рискове за населението, и околната среда, както и икономиката:

• След определен период от време балираният отпадък ще започне да гние, да привлича плъхове, да се самозапалва, да изпуска вредни газове, да изтича филтрат от балите.
• Балирането е скъп метод - полиетиленът, който се използва е петролен продукт, чиято цена се повиши многократно в последно време. Като се вземе предвид и увеличаването на слоевете с които ще се увива отпадъка, за да се осигури евентуално по-дълъг живот, цената за пакетиране на отпадъка ще се вдигне значително;
• След балирането ще трябва да се плаща и за третирането на вече опакования отпадък, което допълнително ще повиши цената и респективно такса смет.

2. От социална, икономическа и екологична гледна точка този подход може да доведе единствено до създаване на ново сметище и/или изграждането на скъпоструващ завод за изгаряне на отпадъци.

• Изграждането на ново сметище ще означава да се търси друга по-голяма площадка за изграждането му, то ще трябва да покрива европейските стандарти, ще струва скъпо, и в края на краищата няма да реши проблемите на София в дългосрочен план.
• Инсинераторът от своя страна ще донесе до непосилна финансова тежест за обществото (над 80-100 евро на тон ^[1]), ще причини допълнително замърсяване на въздуха, почвата и водите. Това ще обрече на провал всички инициативи за намаляване генерирането на отпадъците, разделно събиране, рециклиране, повторна употреба и т.н. поради простата причина, че хората няма да имат стимул за развиването на тези дейности при положение, че такъв инсинератор, чиито капацитет ще бъде около 350-400 хил. тона годишно ще изисква непрекъснато захранване, за да му се осигури що-годе икономически обоснована експлоатация. За отпадъците от самия инсинератор ще е необходимо изграждането на допълнително специално депо за опасни отпадъци, което е скъпо и за което ще е необходимо да се търси нова площадка, което ще доведе до възникване на същите проблеми, които стоят и сега пред Столична община.
• В документа "Концепция за управление на твърдите битови отпадъци на град София в средносрочен и дългосрочен план" има доста положителни стъпки, които обаче не се следват в момента. Въпреки това смятаме, че стратегията може да бъде значително подобрена след реални консултации с гражданското общество, бизнеса и експерти.
• При обсъждането на евентуалното решение на проблема с отпадъците са не са канени въобще или избирателно и често в последния момент някои граждански и екологични организации, представители на инициативни комитети от потенциално засегнати райони, както и представители на МОСВ и бизнеса. Процесът на вземане на решения е достатъчно непрозрачен, поради което се превърна в предпоставка за минали, днешни и бъдещи несъгласия и протести. Започналите протести и в гр. Сливница, където хората са изключени от консултациите и им се налагат решения от горе са само поредното доказателство за този извод.

3. Не се забелязва стартиране на съгласувани програми за намаляване обема на генерираните отпадъци, разделно събиране при източника и др. дейности, които да следват йерархията за управление на отпадъците. Изключение правят няколко спорадични опита за внедряване на контейнери за разделно събиране в някои квартали в столицата, в атмосфера на пълен информационен вакуум, без никаква предварителна образователна кампания, която да подготви гражданите за прилагане на разделното събиране. При тези условия тези начинания са обречени на неуспех. В момента се върви към избор на чисто технологично решение, което при това е от последните възможни варианти според гореспоменатата йерархия. Тази йерархия не се спазва от общината, което е в нарушение на закона за управление на отпадъците.

4. Бихме искали за пореден път да напомним, че изгарянето на отпадъци не е оползотворяване, а обезвреждане (disposal), дори когато се генерира топло и/или електро-енергия (решение на Европейския съд - European Court of Justice дело C-458/00 засягащо Люксембург). Некоректно е да се приравнява изгарянето на отпадъците с тяхното оползотворяване.

5. Смятаме, че тенденцията за евентуален избор на технологията плазмено изгаряне е притеснителна имайки предвид факта, че за пореден път само преди около седмица в Cochise County - Аризона, САЩ аналогичен проект бе отхвърлен от местното население и общинския съвет.

Смятаме, че за да се постигне наистина разрешение на проблема всички страни трябва да седнат заедно на масата за дискусия, а не само да се хвърлят покани в публичното пространство и те да не се изпълняват.

Бихме искали да наблегнем на факта, че в момента предстои да се вземе решение за управление на отпадъците на София за период от следващите 20-25 години. Затова смятаме, че е от изключителна важност процесът на взимане на решение да включва всички заинтересовани страни - институции, бизнес и най-вече гражданите на София и техните организации.

Апелираме към общинските съветници да разгледат задълбочено приложената информация, да оценят предимствата на стратегията спрямо обичайния подход на търсене на поредната "магическа технология" за справяне с проблемите на отпадъците. Управлението на отпадъците е трудна и отговорна задача и не може да се реши просто с въвеждането на една или друга скъпоструваща и замърсяваща технология.

В приложението може да намерите по-детайлна информация за стратегията "Нулеви отпадъци" и основните й ползи.

Предимствата на стратегията "Нулеви отпадъци" са:

• избягва се изграждането на скъпоструващи и замърсяващи инсинератори и големи сметища за битови отпадъци;
• спестяват се огромно количество ресурси чрез дейности по намаляване на обема и токсичността на генерираните отпадъци, разделно събиране, рециклиране, компостиране, поправка и повторна употреба и др.;
• създават се нови работни места (в пъти повече отколкото при заводи за изгаряне на отпадъци или сметища);
• предлага се устойчиво управление на отпадъците;
• намалява се замърсяването на околната среда;
• намалява се нуждата от добив на нови природни ресурси и свързаните с това икономически, социални и екологични разходи;
• осъществяват се връзки между местните и централните власти, местните общности и промишленото производство, които гарантират прозрачността, демократичността, устойчивостта и екологичната съобразност при процесите свързани с управлението на отпадъците и ресурсите.

Тази стратегия не е нова и се прилага от над 15 години в различни страни и са постигнати изключително добри резултати:

• Сан Хосе, Калифорния, САЩ (население 849 363). 60% от материалите от еднофамилно домакинство са рециклирани или повторно използвани, 47% от твърдия общински отпадък е отклонен от сметището; бизнесът получава финансови стимули да редуцира отпадъците си.
• Нова Зеландия - стратегия Нулеви отпадъци с подкрепата на Министерството на околната среда
  (http://www.mfe.govt.nz/publications/waste/waste-strategy-mar02/)
• През 2000 г. провинция Нова Скотия стана първата провинция в Канада, която достига 50% отклонение на отпадъци от сметищата.
• В момента Общинският съвет на Буенос Айрес се готви да възприеме стратегия Нулеви отпадъци, градът се населява от над 11 млн. души.

Смятаме, че предложената от нас визия е по-приемлива в социално, икономическо и екологично отношение от сегашния подход на общината, както и от "Концепция за управление на твърдите битови отпадъци на град София в средносрочен и дългосрочен план".

Бихме искали да напомним, че природозащитните НПО не са консултанти, нито инвеститори, а представляват връзката между обществото, институциите и експертите, работейки за намиране на най-доброто решение. В тази връзка, тези организации имат важна роля за гарантиране на прозрачността и участието на обществото в процеса на взимане на решения, като при това биха могли да предоставят допълнително информация относно възможностите за решаване на проблема с отпадъците на София чрез участия в дискусии, кръгли маси, предоставяне на консултации с български и чужди експерти, представяне на добри практики от цял свят и чрез повишаване информираността на населението.

Отказът от сътрудничество и широка обществена дискусия от страна на общината и Общинския съвет ще е ясен сигнал за нежеланието и невъзможността на тези институции да решат проблемите на София.

Настоящото писмо е подкрепено от:

Екологично сдружение "За Земята"
Сдружение за дивата природа "Балкани"
Информационен и учебен център по екология
Фонд за дивата флора и фауна
Екологично сдружение "Деметра"
Фондация Тайм - Екопроекти
Фондация Льо Балкан - България
Институт за стратегии по околна среда
ОЦОСУР - Варна
Фондация "Слънчев ден"
ЕКО-КЛУБ 2000
Съюз на специалистите по паркове и ландшафт в България
Природозащитно сдружение "Бряст"

05.07.2005 г.
София